Онова момче - Азис

Онова момче наивно

страшно искаше да пее,

но светът му се изсмя в лицето.

Този свят — почтен привидно —

той за зрелища живее:

зрелища поиска от момчето…

И театърът започна,

и звездата ми изгря,

и скандален, и порочен,

срещу себе си вървя…

Припев:

Как ми омръзна този мой театър —

фалшивата ми маска, с която ме обичат.

Душата плаче като вързан вятър,

а хората ме мислят за зрелищно циничен.

Как ми омръзна този мой театър…

Дали ако престана всички ще ме съдят?

Душата плаче като вързан вятър,

душата настоява себе си да бъда…

Като куче сам живея,

лъжа се, че се обичам.

Все по-трудно ми е да се смея.

Плаче ми се, ала пея

и ме аплодират бурно

и да се усмихвам пак съм длъжен…

И театърът не свършва,

и звездата ми блести,

а сърцето пита тъжно:

«Накъде отиваш ти?!

"

Припев:

Как ми омръзна този мой театър —

фалшивата ми маска, с която ме обичат.

Душата плаче като вързан вятър,

а хората ме мислят за зрелищно циничен.

Как ми омръзна този мой театър…

Дали ако престана всички ще ме съдят?

Душата плаче като вързан вятър,

душата настоява себе си да бъда…

That boy is naive

he really wanted to sing,

but the world laughed in his face.

This world - seemingly honorable -

he lives for spectacles:

spectacles asked of the boy…

And the theater started,

and my star rose,

both scandalous and vicious,

I'm going against myself…

Chorus:

How I got tired of this theater of mine -

my fake mask with which they love me.

The soul weeps like a bound wind,

and people think I'm spectacularly cynical.

How tired I am of this theater of mine…

If I stop, will everyone judge me?

The soul weeps like a bound wind,

the soul insists on being itself…

I live alone as a dog,

I'm lying that I love myself.

It's getting harder for me to laugh.

I'm crying, but I'm singing

and they applaud me loudly

and I have to smile again…

And the theater doesn't end,

and my star shines,

and the heart asks sadly:

«Where are you going ?!

"

Chorus:

How I got tired of this theater of mine -

my fake mask with which they love me.

The soul weeps like a bound wind,

and people think I'm spectacularly cynical.

How tired I am of this theater of mine…

If I stop, will everyone judge me?

The soul weeps like a bound wind,

the soul insists on being itself…